Fashion, Travel

Венеция- забележителности и пикантерии

Наскоро се завърнах от Венеция. Един от най-романтичните и интересни градове в света, с 1500-годишна история и неповторима атмосфера,  с красиви гондоли, минаващи под многобройни мостове , които са близо 400 на брой , свързващи 117 островчета.

Това ми беше 7-ми или 8-ми път, с агенцията, където работя и всеки път много хубаво си изкарвам. Признавам, имам други любими градове, които малко или много  са свързани сантиментално с прекрасни моменти / като аристократичната Виена, която също посетихме, Корфу, Париж и други / но Венеция също много ми харесва, макар да нямам специални романтични там.

Венецианската република е бивша “ град- държава “ във Венеция , Североизточна Италия. Била е известна като “ Светлейшата република “ и съществува от 9 -ти до 18-ти век 9 /1797 г. когато е завладяна от Наполеон / Притежавала е колонии по крайбрежията на Адриатическо , Егейско , Черно и Мраморно море. Заселването по тези места започва през 452 година , когато след нашествие на хуните , водени от Атила,които  разрушават римския град Аквилея, жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и лагуните по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища, които в последствие се обединяват. Скоро възниква необходимостта от управление и титлата се наричала дож / първият е през 697 година /

Могъществото на републиката достига най- високата си степен, когато дожът Енрико Дандоло, със съдействието на френските кръстоносци завладява Константинопол / днешен Истанбул / през 1204 година и при разделянето на Византия на Венеция са дадени три осми от империята и остров Крит. В годините на своето могъщество , морския град- държава е доминирал търговски, политически и военно над целия Средиземномнорски регион, благодарение и на търговията с Ориента / в променлива война за надмощие с Генуа /

През 13-ти век жителите били доста по-богати от останалите държави , и това , както и обстоятелствата , че самият град бил малък и почти всеки се познавал с другия , създало една уникална култура – прикриване на лицата със специални маски, които прилепвали по кожата , и така можели да крият самоличността си в ежедневието.Тон на тази мода дали най- богатите венецианци, бързо ги последвали и куртизанките. В един момент всеки започнал да ги носи , за да прикрива потайни неща , които върши, сделки , изневери, хазарт или престъпления. А Рим намирал утешение в щедрите дарения от дожите. Но положението станало нетърпимо и в края на 14-ти век всекидневното използване на маски било забранено и ограничено само в определени периоди от годината. А към днешна дата се празнува само като карнавал – Февруари месец.

В епохата на Ренесанса / 16-18 век / градът става център на културния живот на Европа. Процъфтява развитието на изкуствата . Вдъхновени от красотата и романтиката му , в града творят някои от най-великите склуптури и художници на съвремието . В този период е оформен архитектурния облик на града. Построени са и са реставрирани величествени дворци , площади , мостове, църкви , които и днес остават символ на града.

Централния площад- Сан Марко, се нарича така на името на светеца със същото име, покровител на града.  Там в трапецовидна форма  са разположени основните сгради.

Религиозното средище – базиликата Сан Марко , построена преди повече от 1000 години. И многократно достроявана през вековете. Пътешественици и, търговци и адмирали донасяли с кораби материали и дарове за църквата – построена във Византийски стил, представляваща сложен , но хармонична комбинация и с  готически, Рененсансов стил, та дори и Ориенталски.

Политическото средище – дворецът на Дожите – внушителна сграда, разположена на брега  на лагуната . В продължение на векова е бил резиденция на главния Дож и място , където се е управлявала републиката . В задната част на двореца се намира централният затвор.

Органът на съдебната власт – Прокуратурата. Тук са били канцелариите на 9 прокурора , които са били най- важните граждани на Венеция след дожите. Били считани за много справедливи и неподкупни.

Културното средище – Библиотелеката

За  моста Риалто – най- големият и известен, всички сме чували, за  мостът на въздишките – също. Но един от мостовете, за който също ще спомена е Понте деле Тете. В превод означава – Мостът на циците,а  причината за това е районът наоколо- един от венецианските квартали на червените фенери,които били поставяни на гондолите, действали законно през Средновековието. Градът е прочут със своите куртизантки , които  дори в един период биват толерирани. И то най – вече след като търговията с Ориента довела и до ефекта на хомосексуалните връзки, който се превърнал в сериозен социален проблем. И така, съветът на дожите решил да вземе мерки, като ги насърчи  да вкарат мъжете “  в правия път . Според една статистика през 1509 г. в града имало 11 565 куртизантки , и с данъците, които били събирани от тяхната дейсност, било финансирано строителството на много значими обекти .

А гълъбите са навсякъде , като и сувенирите – маски , гондоли и други . Разходих се по някои  от най- класните магазини. Заредих се с нови модни идеи и желания,  взех си чантичка, малко козметика, спортни обувки и обици – Guess

Хапнах, под звуците на духовата музика на площата и отново благодарих, за всички  хубави неща и места, които ми се случват, благодарение и на работата ми..Всъщност, истина е, че когато човек обича това, което прави – не се изморява, по- скоро се забавлява..Обичам да съчетавам полезното с приятното, и се радвам, че успявам да балансирам между пътешествията и личния живот.

За Венеция има още много какво да се  разкаже, и покаже, но най- добре – всеки, който има интерес за там – да отиде и да си го изживее, потапяйки се в ритъма на този приказен град .

Бялата дантелена рокля ми е от ZARA

А кутията получих спонтанно от Jardinedefleuers във Виена,където бяхме предишните дни от екскурзията. / Не е свързана с романтична изненада 😉 /

Поздрави !

Роси

Tagged ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.